Зелената сделка

На 11 декември 2019 г. Европейската Комисия представи Европейският Зелен пакт (по-познат като Европейската Зелена сделка). Пактът акцентира върху пакет от стратегически и законодателни инициативи, които трябва да преведат Европа до това през 2050 г. да се превърне в първия континент, постигнал въглеродна неутралност на цялата си икономика. Целта е Европа да се превърне в глобален лидер. Всичко това създавайки нова стратегия за растеж на Съюза, която стратегия е подкрепена и с Плана за инвестиции на Европейския зелен пакт в размер на 1 трилион евро.

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

Съгласуваност със съществуващите политически разпоредби в областта на политиката.
По отношение на връзката със съществуващите инструменти на политиката с перспектива за 2030 г. Комисията следва да направи оценка и да направи предложения за увеличаване на целта на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., за да се гарантира нейното съответствие с целта за неутралитет на климата за 2050 г. До септември 2020 г. Комисията ще представи план за оценка на въздействието за увеличаване на целта на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. до поне 50% и към 55% в сравнение с нивата от 1990 г. по отговорен начин. Комисията ще предложи съответно да измени настоящия регламент и до юни 2021 г. ще преразгледа и предложи да преразгледа, когато е необходимо, всички свързани инструменти на политиката.

ПРАВНА ОСНОВА, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

• Пропорционалност
Той изисква от държавите-членки да предприемат необходимите мерки, за да позволят колективното постигане на целта за неутралност на климата, но не предписват конкретни политики или мерки, оставяйки на държавите-членки гъвкавост, като вземат предвид регулаторната рамка за постигане на целите за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г.
Целите на настоящото предложение могат да бъдат постигнати най-добре чрез регламент. Това ще осигури пряка приложимост на разпоредбите. Държавите-членки изискват да допринесат за постигане на дългосрочната цел.
Отражения върху бюджета
Непрякото въздействие върху бюджетите на държавите-членки ще зависи от техния избор на национални политики и мерки за намаляване на емисиите на парникови газове и други действия за смекчаване или адаптиране и ще последват най-вече от възможните допълнителни предложения за преразглеждане на свързани инструменти или за предлагане на нови, за да се доставят необходими допълнителни намаления на емисиите на парникови газове, както ще бъдат представени в плана за оценка на въздействието за увеличаване на целта на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г.
• Планове за изпълнение и мерки за мониторинг, оценка и докладване
Прозрачно и редовно отчитане от държавите-членки, съчетано със стабилни оценки от страна на Комисията и механизми за гарантиране на оценка на напредъка, са от съществено значение за гарантиране, че ЕС продължава да постига целта за неутралитет на климата в ЕС за 2050 г. Комисията ще използва, inter alia (наред с други неща), информацията, предоставена и докладвана от държавите-членки съгласно Регламента за управление, като основа за редовната си оценка на напредъка. Това включва информация за емисиите на парникови газове, политики и мерки, прогнози и адаптиране.
• Подробно обяснение на специфичните разпоредби на предложението
Член 2 определя целта за неутралитет на климата в ЕС 2050, обхващаща всички сектори и всички парникови газове – не само CO2 – и трябва да се постигне вътрешно в рамките на Съюза. Той отразява, че в съответствие с член 4, параграф 4 от Парижкото споразумение, развитите страни следва да продължат да поемат ръководството, като предприемат цели, насочени към икономиката за абсолютно намаляване на емисиите. Той признава, че макар емисиите на парникови газове да се избягват като приоритет, източниците на парникови газове ще бъдат необходими за компенсиране на оставащия парников газ от сектори, в които декарбонизацията е най-предизвикателна. Естественото потъване на горите, почвите, земеделските земи и влажните зони трябва да се поддържа и допълнително да се увеличава, а технологиите за отстраняване на въглерод, като улавяне и съхранение на въглерод и улавяне и използване на въглерод, трябва да бъдат икономически ефективни и внедрени.
Комисията ще прави оценка на напредъка на всеки пет години, съобразена със сроковете на Парижкото споразумение .Преди всяко глобално складиране Комисията ще оценява и докладва за колективния напредък, постигнат от държавите-членки за постигане на целта за неутралитет на климата или за адаптиране, както и за съответствието на мерките на Съюза с целта за неутралитет на климата или адекватност за подобряване адаптивния капацитет, засилва устойчивостта или намалява уязвимостта. Комисията ще предприеме необходимите мерки, когато оценката предполага, че мерките на Съюза са непоследователни или недостатъчни или напредъкът е недостатъчен. Комисията също така редовно ще оценява съответните национални мерки и ще издава препоръки, когато установи несъответствия или че мерките са неадекватни.
Тъй като гражданите и общностите играят мощна роля в придвижването на трансформацията към неутралитет на климата, трябва да се улесни силната обществена и социална ангажираност в областта на климатичните действия. По-специално, за да се осигури равно участие в подготовката на делегирани актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите на държавите-членки, а техните експерти систематично имат достъп до заседания на експертни групи на Комисията, които се занимават с подготовката на делегирани актове.

Предложение за
РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

За установяване на рамката за постигане на неутралитет на климата и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1999 (Европейско законодателство за климата)

Член 2
Цел за неутралитет на климата
До септември 2020 г. Комисията преразглежда целта на Съюза за 2030 г. за климата, и проучва възможностите за нова цел до 2030 г. с намаление на емисиите от 50 до 55% в сравнение с 1990 г. Когато Комисията счита, че е необходимо да се измени тази цел, тя прави предложения на Европейския парламент и на Съвета, когато е уместно.
До 30 юни 2021 г. Комисията оценява как законодателството на Съюза за изпълнение на целта на Съюза за 2030 г. трябва да бъде изменено, за да се позволи постигането на 50 до 55% намаления на емисиите в сравнение с 1990 г. и да се постигне целта за неутралитет на климата и обмислят предприемането на необходимите мерки, включително приемането на законодателни предложения, в съответствие с Договорите.
Член 3
Траектория за постигане на климатична неутралност

1. Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 9, за да допълни настоящия регламент чрез определяне на траектория на равнището на Съюза за постигане на целта за неутралност на климата, посочена в член 2, параграф 1, до 2050 г. Най-късно до шест месеца след всеки глобален запас, посочен в член 14 от Парижкото споразумение, Комисията преразглежда траекторията.
2. Траекторията започва от целта на Съюза за 2030 г. за климата, посочена в член 2, параграф 3.
3. Когато определя траектория в съответствие с параграф 1, Комисията взема предвид следното:
а) ефективност на разходите и икономическа ефективност;
б) конкурентоспособност на икономиката на Съюза;
в) най-добрата налична технология;
г) енергийна ефективност, достъпна енергия и сигурност на доставките;
д) справедливост и солидарност между и в рамките на държавите-членки;
е) необходимостта да се гарантира ефективността на околната среда и напредъка във времето;
ж) инвестиционни нужди и възможности;
з) необходимостта от осигуряване на справедлив и социално справедлив преход;
1. i) международно развитие и усилия, предприети за постигане на дългосрочните цели на Парижкото споразумение и крайната цел на Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата;
й) най-добрите налични и най-нови научни доказателства, включително най-новите доклади на IPCC.

Член 4
Адаптиране към изменението на климата
1. Съответните институции на Съюза и държавите-членки осигуряват непрекъснат напредък в повишаване на адаптивния капацитет, укрепване на устойчивостта и намаляване на уязвимостта към изменението на климата в съответствие с член 7 от Парижкото споразумение.
2. Държавите-членки разработват и прилагат стратегии и планове за адаптиране, които включват всеобхватни рамки за управление на риска, основаващи се на стабилни климатични и уязвими бази и оценки на напредъка.

Член 5
Оценка на напредъка и мерките на Съюза
1. До 30 септември 2023 г. и на всеки 5 години след това Комисията оценява заедно с оценката, предвидена в член 29, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2018/1999:
а) колективния напредък, постигнат от всички държави-членки за постигане на целта за неутралност на климата.
б) колективния напредък, постигнат от всички държави-членки в областта на адаптацията, както е посочено в член 4.
Комисията представя заключенията от тази оценка заедно с доклада за състоянието на енергийния съюз, изготвен през съответната календарна година в съответствие с член 35 от Регламент (ЕС) 2018/1999, на Европейския парламент и на Съвета.
2. До 30 септември 2023 г. и на всеки 5 години след това Комисията преразглежда:
а) съгласуваността на мерките на Съюза с целта за неутралитет на климата, посочена в член 2, параграф 1, както е изразена от траекторията, посочена в член 3, параграф 1;
б) адекватността на мерките на Съюза за осигуряване на напредък в адаптацията, както е посочено в член 4.
3. Когато въз основа на оценката, посочена в параграфи 1 и 2, Комисията установи, че мерките на Съюза не са в съответствие с целта за неутралитет на климата, посочена в член 2, параграф 1, или са недостатъчни за осигуряване на напредък в адаптацията, посочен в член 4 или че напредъкът към целта за неутралитет на климата или към адаптирането, както е посочено в член 4, е недостатъчен, той предприема необходимите мерки в съответствие с договорите, едновременно с прегледа на траекторията, посочена в Член 3, параграф 1.

Член 6
Оценка на националните мерки
1. До 30 септември 2023 г. и на всеки 5 години след това Комисията оценява:
а) съгласуваността на идентифицираните национални мерки въз основа на националните планове за енергетика и климат или на двугодишните доклади за напредъка, представени в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999
б) адекватността на съответните национални мерки за осигуряване на напредък в адаптацията, както е посочено в член 4.
Комисията представя заключенията от тази оценка заедно с доклада за състоянието на енергийния съюз, изготвен през съответната календарна година в съответствие с член 35 от Регламент (ЕС) 2018/1999, на Европейския парламент и на Съвета.
2. Когато Комисията установи, при надлежното внимание на колективния напредък, оценен в съответствие с член 5, параграф 1, че мерките на държава-членка са в противоречие с тази цел, той може да издава препоръки на тази държава-членка. Комисията прави публично достъпни такива препоръки.

Член 9
Упражнение на делегацията
1. Правомощието да приема делегирани актове, посочени в член 3, параграф 1, се предоставя на Комисията при условията, предвидени в настоящия член.
2. Правомощието да приема делегирани актове, посочени в член 3, параграф 1, се предоставя на Комисията за неопределен период от време.
3. Делегирането на правомощия, посочено в член 3, параграф 1, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. Решението за отмяна прекратява делегирането на правомощията, посочени в това решение. Той влиза в сила в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в него. Това не засяга валидността на делегираните актове, които вече са в сила.
4. Преди да приеме делегиран акт, Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава-членка в съответствие с принципите, установени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.
5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията го нотифицира едновременно на Европейския парламент и на Съвета.
6. Делегиран акт, приет в съответствие с член 3, влиза в сила само ако Европейският парламент или Съветът не са изразили възражения в срок от два месеца от нотифицирането на този акт на Европейския парламент и на Съвета или ако , преди изтичането на този период, Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че няма да възразят. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 11
Многостепенен диалог за климата и енергетиката
Всяка държава-членка установява многостепенен диалог за климата и енергетиката в съответствие с националните правила, при който местните власти, организацията на гражданското общество, бизнес общността, инвеститорите и други заинтересовани страни и широката общественост могат активно да участват и обсъждат постигането на климата на Съюза.