ЕС планира да инвестира 25 млрд. евро в проекти за обновяема електроенергия и да подкрепи национални схеми с други 10 млрд. Евро
2,02 млрд. евро ще получи България от Фонда за справедлив преход в енергетиката, който е част от мащабната европейска зелена сделка. Нейната главна цел е климатично неутрална Европа до 2050 г.
Фондът трябва да даде възможност на засегнатите от тази политика региони да преодолеят кризисната ситуация и да направят нови инвестиции в перспективни сфери на енергетиката и индустрията. ЕК продължава да залага на този преход и обединява усилията си в двете направления. Позицията на Брюксел е, че възстановяването на икономиката трябва да се случи именно чрез изпълнението на зелената сделка.
В края на май бюджетът на Фонда за справедлив преход в енергетиката бе увеличен от 7,5 млрд. на 30 млрд. евро. Това умножи почти по пет предвидените средства за България, които първоначално бяха 458 млн. лв. Страната ни получава една от найголемите суми от този фонд. За да се възползва страната ни от тези средства, трябва да изготви специални планове за трансформация на най-засегнатите от енергийния преход региони и да ги съгласува с ЕК.
Фондът ще финансира три направления – запазване и създаване на нови работни места в тези региони, преквалификация на заетите и справяне с екологичните и инфраструктурните последици от енергийния преход. Позволено е грантове да се насочват и за инвестиции в частни предприятия – например въглеродно интензивни индустрии да модернизират дейността си. Пакетът по зелената сделка включва още една схема за справедлив преход в рамките на InvestEU и Механизма за отпускане на заеми в публичния сектор.
По тези линии за България най-вероятно ще са достъпни до 4,5 млрд. евро. Планът е да се намали производството на парникови газове най-малко с 50% спрямо нивата от 1990 г. За да бъде икономиката на ЕС неутрална по отношение на климата през 2050 г., комисията ще предложи Закон за климата, чрез който да превърне този политически ангажимент в правно задължение и генератор на инвестициите. Освен него се променя пакет от закони като директивата за възобновяема енергия, за енергийна ефективност, за използването на земята и за търговията с емисии.
Секторите електричество, газ и отопление трябва да се съберат в една система – т.нар. умна секторна интеграция. Набляга се и за извличане на потенциала на морския вятър. За да се постигне основната цел, са необходими действия във всички сектори на икономиката.
Производството и потреблението на енергия генерира над 75% от емисиите на парникови газове в ЕС. Затова се предвижда декарбонизация на енергийния сектор. 40% от потреблението на енергия се дължат на сградите. За да се помогне на хората да намалят сметките си, сградите трябва да се санират.
За тази цел е планирано създаването на Европейски финансов инструмент за реновации на стойност 91 млрд. годишно. В комбинация с други източници на финансиране сумата трябва да достигне 350 млрд. евро годишно Приоритетно ще се работи по обществени сгради, основно болници и училища. Що се отнася до жилищните сгради, инструментът цели да мобилизира 50 млрд. евро в инвестиции, за да финансира зелени ипотеки. Европейската промишленост използва само 12% рециклирани суровини.
Предприятията трябва да се подпомогнат, за да се въведат иновации и ЕС да се превърне в световен лидер на зелената икономика. Във фокуса за плана за кръгова икономика ще са най-замърсяващите индустрии като производство на стомана, цимент, текстил. Транспортът генерира 25% от емисиите.
Тук целта е въвеждането на по-чисти, по-евтини и по-здравословни форми на транспорт. Електрическите автомобили ще бъдат стимулирани с мрежа от зарядни станции – 2 млн. в ЕС до 2025 г., биогоривата и въглеродът ще бъдат промотирани за самолети и превоз, където не е възможна електрификация.
Предвидени са и 40 млрд. евро за Инвестиционен пакет за ренесанс на железопътните линии по ключови маршрути, където пътници и товари могат да се преориентират към този тип транспорт. В плана се предвиждат и повече инвестиции в инфраструктура за велосипеди, финансирана от регионалните програми. Обновяема енергия и водород – веригите за снабдяване с обновяема енергия бяха сериозно засегнати от кризата и се очаква пазарът на слънчева и вятърна енергия да се свие с между 20 и 33% тази година.
ЕС планира да инвестира 25 млрд. евро в проекти за обновяема електроенергия и да подкрепи национални схеми с други 10 млрд. евро заедно с финансиране от Европейската инвестиционна банка. Ще бъде удвоено финансирането за изследвания на чистия водород, което сега е 650 млн. евро, други 10 млрд. в идните десет години ще се отделят за намаляване на рисковете при проекти с него. Екосистеми и биоразнообразие – това ще е нова стратегия за горите, за да се увеличат дърветата в населените места и да се насърчат селскостопанските продукти, за които не се прилага обезлесяване.
В селското стопанство трябва да се намалят значително химикалите като пестициди, торове и антибиотици за чиста и здравословна храна. В разгара на обсъжданията по зелената сделка светът бе връхлетян от пандемията от коронавирус, което породи и много икономически затруднения. Европейският съюз обаче не бива да изоставя намеренията си за нулеви емисии заради това, призова през април председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен.
“Докато сега планираме бавно да се върнем на работа и да инвестираме милиарди евро да рестартираме нашата икономика, трябва да избегнем да се върнем към стари, замърсяващи навици. Вместо това трябва да се изправим по-добри от тази пандемия. Можем да направим обществото и планетата ни по-здравословни, като инвестираме във възобновяема енергия, като караме чисти коли, като реновираме къщите си и ги направи енергийно по-ефективни.
Като купуваме устойчиво отгледана храна, като употребяваме повторно материалите, вместо да ги хвърляме, или като произвеждаме стомана по нисковъглеродни технологии. Това е есенцията на европейската зелена сделка”, заяви тя. Повод за изказването ѝ е желанието на някои от европейските правителства да отложат зелената сделка заради разходите за възстановяване след рецесията, която пандемията се очаква да предизвика.
България подкрепи сделката още в началото но изказа становище, че за да се постигне справедлив и балансиран механизъм, е необходимо да се отчетат регионалните и местните особености и да се приложи различен подход към държавите, които граничат със страни извън ЕС. Причината е, че те не са длъжни да купуват парникови емисии за своите електроцентрали и цените на тока им ще са по-конкурентни.
Освен това българското правителство е категорично, че иска да запази тецовете си максимално дълго време. Впоследствие беше създаден Консултативен съвет във връзка с Европейската зелена сделка с председател вицепремиера Томислав Дончев и негов заместник енергийния министър Теменужка Петкова.
Сред членовете на съвета са представител на президента, на парламента, на работодателите, синдикатите, председателите на БАН и НСИ, представители на академичната общност, представител на НСОРБ. Съветът проведе първото си заседание в средата на юни. Една от основните му задачи е да се даде възможност за широк обществен дебат и консултации.
Томислав Дончев, Теменужка Петкова, представители на президента, политически партии, общините, БАН и НСИ проведоха първото заседание на консултативния орган.
Консултативният съвет във връзка с Европейската зелена сделка проведе своето първо заседание. Целта на заседанието беше да се направи общо представяне на основните аспекти на Съобщението на Европейската комисия и пътната карта към него, както и на извършените дейности от страна на изпълнителната власт в тази област.
Заседанието даде възможност и за първоначален обмен на мнения по темите в обхвата на Зелената сделка, съобщи пресцентърът на правителството.
Една от основните задачи на Зеления съвет е да се даде възможност за широк обществен дебат, да консултира и подпомага Министерския съвет за постигането на баланс при съвместяването на националните приоритети в областта на енергийната сигурност, ускореното икономическо развитие, социалната справедливост и защитата на околната среда.
Председател на Съвета е заместник министър-председателят Томислав Дончев, а заместник председател е министърът на енергетиката Теменужка Петкова.
Сред членовете на Съвета са представител на президента, представители на парламентарно представените политически партии, национално представителните организации на работодателите, работниците и служителите, председателят на БАН, председателят на НСИ, представители на академичната общност, представител на НСОРБ, както и членове на правителството.
На 16 юни кметът на община Стара Загора Живко Тодоров, в качеството му на представител на НСОРБ, участва в първото заседание на Консултативния съвет по Европейската зелена сделка. Заседанието бе ръководено от председателят на Съвета заместник министър-председателят Томислав Дончев. В работата на Съвета взеха участие министрите на енергетиката, труда и социалната политика, регионалното развитие и благоустройството, финансите и транспорта, представители на президента, парламентарно представените политически партии, национално представителните организации на работодателите, работниците и служителите, академичната общност и др.
Членовете на Съвета се запознаха с основните аспекти на Зелената сделка, като и с предприетите от началото на годината дейности на национално ниво.
Очакванията са зеленият преход да засегне най-силно енергетиката, транспорта, индустрията, както и селското стопанство. В тези сектори Европейската комисия (ЕК) предлага гарантиране на сигурността на енергийните доставки, които трябва да бъдат с произход чиста енергия и на достъпни цени, създаване на щадяща природата кръгова икономика, преход към устойчива и интелигентна мобилност, екологосъобразно производство на храни, енергийна ефективност на сградния фонд, опазване на околната среда, нулеви емисии и други.
Сделката е и в основата на анонсирания в края на м. май Нов план за възстановяването на Европа, известен като ЕС: Ново поколение https://www.namrb.org/nov-plan-za-vazstanoviavane-na-es Изискване за достъп до средствата по Плана е наличието на национални стратегически документи за устойчиво развитие и възстановяване, както и на териториални планове по основният инструмент за финансиране на Сделката – Фондът за справедлив преход (ФСП) https://www.namrb.org/bulletin/online/3586 За подготовката на териториалните планове, които трябва да се представят на ЕК до края на следващата година, след участие на страната ни в нарочна конкурсна процедура, е осигурен ресурс от 500 хил. евро.
Бъдещи задачи пред Съвета са обсъждане на националната позиция за предговорите с ЕК по отношение броя на областите, обект на подпомагане от ФСП, типовете инвестиции в тях, включително нови енергийни мощности, политиките за енергийна ефективност, покриващи множество сектори – публични и частни сгради, улично осветление, комунален сектор, индустрия.
Ролята на Съвета е да консултира и да подпомага Правителството в постигането на баланс между националните приоритети в областта на енергийната сигурност, ускореното икономическо развитие, социалната справедливост и защитата на околната среда. Тази задача на консултативния орган към Министерския съвет, според председателя на Съвета ще бъде сложна, защото преходът по декарбонизация, който трябва да осъществим през следващите години, ще е предизвикателство, съизмеримо със стопанския преход от преди тридесет години.
След участието си в Консултативния съвет по Европейската зелена сделка, кметът на Стара Загора Живко Тодоров коментира, че за държавата и региона е важно да бъдат запазени работните места, както и да има стратегия какво ще се случи, след като комплекса „Марица-изток“ излезе от експлоатация. Той информира още, че вече са започнали разговори с другите засегнати общини и тепърва предстоят конкретни срещи и подчерта, че ако не се вземат мерки енергийното сърце (комплексът „Марица-изток“) да бъде заменено с друго, което да затупти, градове като Раднево и Гълъбово ще изчезнат.
Икономическият и социален съвет прие становище „Eвропейският зелен пакт – икономически, социални и екологични предизвикателства и възможни решения за България“. Докладчици по него бяха президентът на КНСБ Пламен Димитров и председателят на АИКБ Васил Велев. КНСБ бе домакин на пленарната сесия, а специален гост бе българският еврокомисар Мария Габриел, съобщиха от пресцентъра на синдиката. Тя се включи в дискусия за предизвикателствата и решенията, които България и Европейският съюз могат да предложат за осъществяване на амбициозните цели на Зеления пакт. Пламен Димитров подчерта, че България споделя дългосрочните цели, заложени в Зелената сделка, тъй като процесът няма алтернатива. „Ние от синдикатите казваме, че няма работни места на мъртва планета“, обясни Димитров и напомни, че по инициатива на КНСБ бе създаден консултативен съвет, чието първо заседание предстои утре.
Димитров очерта ключовите червени линии, които страната ни не може да прекрачи заради негативното отражение върху икономиката и социалната сфера – заложената междинна цел за намаляване на емисиите с 50-55% до 2030 г., пренасочването в общ фонд на средствата от националните постъпления от продажби на емисии. Необходимо е и да се предвиди защитен механизъм за производствата, които може да бъдат засегнати заради неспазването на екологични изисквания от конкуренти в съседни страни, които не членуват в ЕС и не попадат в обхвата на зелената сделка. Димитров подчерта, че преходът към нисковъглеродна икономика трябва да е по-плавен, както и икономически и социално справедлив.
Еврокомисар Мария Габриел изложи позиции на Европейската комисия, които са насочени към постигане на целите на Зеления пакт, като подчерта, че той е един от основните приоритети на Европейската комисия заедно с дигитализацията и целите на Европа за хората. Тя акцентира върху възможностите, които пактът открива пред държавите и подчерта, че всяка една от тях, включително и България, трябва да консолидира своя ясна позиция и в процеса на продължаващите преговори да я отстоява с аргументи. Според нея принципът, който е водещ за Европейската комисия е, че политическата амбиция не трябва да е за сметка на социалната справедливост.
В своето изложение пред пленарната сесия на ИСС Мария Габриел открои няколко основни възможности, които се откриват както пред България, така и пред другите държави членки. Еврокомисарят подчерта, че все още е незадоволително участието на държавите членки от Централна и Източна Европа, включително и на страната ни, в европейски програми като „Хоризонт Европа“, във Водородния алианс, където има възможности за присъединяване към съществуващи консорциуми и за придобиване на ноу-хау, в университетския европейски алианс, в Европейския иновативен съвет и др. инициативи на ЕК. Мария Габриел насърчи участието на бизнеса в европейски проекти. Тя подчерта също така, че Зеленият пакт не би могъл да се осъществи без реализацията на младите хора чрез много по-високи цифрови и индустриални умения и открои връзката на Зелената сделка с дигиталната трансформация и социалната справедливост. Еврокомисарят увери пленарната сесия, че финансовите механизми, предложение от ЕК, които предстои да бъдат приети в Многогодишната финансова рамка на ЕС 2021 – 2027 г., ще осигурят постигането на целите на Зеления пакт.
Българският Икономически и социален съвет е една от първите институции, която излиза с официална позиция за Зеления пакт на ЕС и влиянието му за България. Председателят му професор Дулевски подчерта, че ИСС отделя специално внимание на Зеления пакт, който ще определи развитието на България и Европа за 30 г. напред.
„Инвестициите, свързани с производство, преработка, пренос, съхранение или изгаряне на природен газ, да бъдат включени в обхвата на финансиране от Фонда за справедлив преход – около тази позиция се обединиха депутатите от Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) по време на гласуването на доклада „Създаване на Фонд за справедлив преход“ с докладчик Йежи Бузек. Предложението да бъде включен природният газ в обхвата на Фонда получи подкрепа в ресорните комисии – по енергетика и транспорт – благодарение на координираните усилия на българските социалисти в Европейския парламент. Това съобщи Иво Христов от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП. Българският евродепутат е член на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE), съобщиха от пресофиса на Иво Христов.
„В сряда обаче министрите от 27-те държави членки се обединиха около това Фондът за справедлив преход да не финансира ядрени проекти и проекти за природен газ“, коментира още Христов. „Въпреки положените усилия на ниво Европейски парламент, за пореден път виждаме, че когато България не съумява да защити позицията си по време на преговорния процес, резултатът е в ущърб на националния ни интерес“, смята българският евродепутат.
Фондът за справедлив преход цели да подпомага страните, които все още разчитат значително на въглища в енергийния си микс. В края на месец май група от осем държави от Балканите и Източна Европа, сред които и България, се обявиха в защита на “ролята на природния газ в целите за климатичен неутралитет в Европа”. В съвместен документ те призоваха за “комбинирани решения електричество – газ” в прехода към постигането на нулеви емисии до 2050 г.
Преди да стане ясна окончателната позиция на Европейския парламент, предстои финално гласуване в Комисията по регионално развитие на 6 юли.
Стартира платформата за справедлив преход, която ще съдейства на държавите членки да изготвят своите териториални планове за справедлив преход и да получат финансиране по Механизма за справедлив преход с бюджет от над 150 милиарда евро. Тази онлайн платформа ще осигурява техническа и консултантска подкрепа за публични и частни заинтересовани страни във въгледобивните и други въглеродно интензивни региони, както и лесен достъп до информация за възможностите за финансиране и източниците на техническа помощ.
Платформата ще гарантира, че предложените 40 милиарда евро (по постоянни цени от 2018 г.) в рамките на Фонда за справедлив преход ще бъдат насочени към подходящи проекти и че никой регион няма да бъде пренебрегнат. Тя ще подпомага и достъпа до специалната схема в рамките на InvestEU и до Механизма за отпускане на заеми за публичния сектор, които заедно с Фонда за справедлив преход формират трите стълба на Механизма за справедлив преход. Платформата ще осигурява – Техническа и консултантска подкрепа за държавите членки и регионите, включително за изготвянето на териториалните планове за справедлив преход и изграждането на резерв от проекти за Механизма за справедлив преход; Уеб базирана единна точка за достъп, включително възможност за контакт с Комисията по технически и административни въпроси, свързани със справедливия преход; Споделяне на информация, опит и знания във връзка с регионите с изкопаеми горива и въглеродно интензивните райони, със специална база данни за проекти и експерти; Форум за диалог относно справедливия преход, в който ще участват местни и национални заинтересовани страни, социални партньори, публични органи и институции на ЕС.
Изпълнителният заместник-председател за Европейския зелен пакт Франс Тимерманс, комисарят по въпросите на сближаването и реформите Елиза Терейра и комисарят по въпросите на енергетиката Кадри Симсон ще открият платформата за справедлив преход по време на онлайн събитие в понеделник, 29 юни, от 9:30 ч.
Така ще се отбележи началото на седмица с онлайн събития, посветени на регионите за добив на въглища, лигнит, торф и битуминозни шисти и въглеродно интензивните региони, организирани в рамките на Виртуална седмица за въгледобивните региони и Семинар за въглеродно интензивните региони. Тези събития ще информират заинтересованите страни за последните новости в политиката на ЕС и ще дадат възможност за споделяне на добри практики. Пълната програма и регистрацията са достъпни тук:
Следващи стъпки – към края на 2020 г. платформата ще съдържа база данни за проекти и експерти.
Изказвания на членове на колегиума:
Изпълнителният заместник-председател за Европейския зелен пакт Франс Тимерманс, заяви: „Амбицията на Зеления пакт е да покажем нов модел за приобщаваща трансформация, основана на справедлив преход. Докато изграждаме наново икономиката и обществото, ние дължим на децата и внуците си да се възползваме от възможността за изграждане на по-устойчиво бъдеще. Чрез платформата за справедлив преход можем да дадем начало на превръщането му в реалност.“
Комисарят по въпросите на сближаването и реформите Елиза Ферейра каза следното: „Платформата за справедлив преход е категорична стъпка към неутрална по отношение на климата Европа. Бих искала да насърча органите на всички държави членки да се възползват пълноценно от нея, когато изготвят и изпълняват своите териториални планове за справедлив преход, които предвиждат икономическо възраждане, нови умения и нови възможности за работа. Твърдо съм решена, че никой не бива да бъде пренебрегнат и че всички региони и всички европейци ще могат да се възползват от предимствата на по-екологосъобразно, по-справедливо и по-цифровизирано общество.“
Комисарят по въпросите на енергетиката Кадри Симсон заяви: „Платформата за справедлив преход ще осигури съобразена с индивидуалните нужди подкрепа за регионите, които ще бъдат най-засегнати от прехода към зелена икономика. Тя ще обедини експертен опит от всички свързани служби на Комисията, за да се гарантира, че регионите с изкопаеми горива и въглеродно интензивните региони разполагат с цялата информация, инструменти и помощ, необходими за справедливата трансформация на техните икономики.“
Контекст : Механизмът за справедлив преход е част от усилията на Европейския зелен пакт за постигане до 2050 г. на неутрална по отношение на климата икономика в Европа. Той ще се стреми да преодолее икономическата и социалната цена на прехода към климатична неутралност в най-уязвимите въгледобивни и въглеродно интензивни региони. Механизмът има три стълба на финансиране: Фонд за справедлив преход, предложен на 14 януари 2020 г., и подкрепен от Пакета за възстановяване от 27 май; Специална схема за справедлив преход в рамките на InvestEU; Механизъм за отпускане на заеми за публичния сектор. Очаква се трите стълба да мобилизират инвестиции в размер над 150 милиарда евро в регионите на ЕС, които са най-уязвими за прехода към климатична неутралност през периода 2021—2027 г.
Обявена заедно с Плана за инвестиции във връзка с Европейския зелен пакт, платформата за справедлив преход надгражда и разширява извършеното по Инициативата за въгледобивните райони в преход и е част от Механизма за справедлив преход. В нея ще има три направления на работа: координирана техническа помощ от Европейската комисия и групата на ЕИБ, уеб базирана единна точка за достъп и служба за помощ, както и събития за насърчаване на участието на заинтересованите страни и обмена на най-добри практики.
След „зелената сделка“ на Европа идва времето на „водородната стратегия“. Документът предстои да бъде представен на 8 юли тази година. Не е изключено някои от текстовете да бъдат преформулирани. Настоящият документ обаче дава достатъчна представа за визията на европейските чиновници по отношение на водорода.
В документът се отрежда явен приоритет на зеленият водород. За синия водород се предвижда да играе някаква роля само по време на т.нар. преходен период. В стратегията се говори за необходимостта от подкрепа на производството на зелен водород, но не се предлагат стимули за производството на син водород. Напротив, подчертава се, че това трябва да се избегне, за да не се получава обвързване с този вид гориво. С една дума Европейската комисия явно не иска синият водород да играе дългосрочна роля.
Както е известно, зеленият водород се произвежда от възобновяеми енергийни източници без въглеродни емисии, докато синия и другият вариант – сивият водород са от природен газ. Синият водород се произвежда от изкопаеми горива (природен газ) с улавяне и съхраняване на въглерода, отделян в процеса. Вариант на синия водород е т.нар. тюркоазен водород, получаван чрез пиролиза на природен газ) . В момента сив водород може да бъде произведен само за 1,5 евро за кг – еталон, който ЕС иска да постигне със зеления водород с цел – паритет на цените. От документът обаче става ясно, че ЕС няма да използва сив водород.
Както е известно Европейската комисия се стреми към постигане на въглеродна неутралност през 2050 г. Водородът се приема като средство за декарбонизация на редица сектори (химическа промишленост, производство на стомана, транспорт).
Оборотът на „водородния сектор“ може да нарасне за едно десетилетие, тоест до 2030 г. от 2 до 140 млрд. евро, а потенциалът за създаване на водородни работни места се оценява на 140 хиляди.
ЕС сега произвежда 9,8 млн. тона водород (глобалното производство е 74 млн. тона), от които около 4 % са зелен водород.
Политическите действия ще бъдат насочени към това да се даде възможност на „зеления водород да достигне конкурентоспособна цена само след няколко години“. За това ще са необходими заводи за производство на зелен водород в гигаватни мащаби. Ще бъде необходимо в кратки срокове да се увеличат обемите от зелен водород, така че да се намали стойността му д 1 – 2 евро за килограм „толкова бързо, колкото е възможно“.
Комисията стартира и Алианс за чист водород (Clean Hydrogen Alliance), с цел да изгради веригата на доставки в Европа. Европейската комисия иска също така в окончателната водородна стратегия да бъдат установени и целеви показатели за „дял на деления, синия и сивия водород в енергийния баланс през 2030, 2040 и 2050 години“.
В проектът на стратегията се предлага да се въведат и сертификати за зелен водород по аналогия на сертификатите за възобновяема енергия или т.нар. „гаранции за произход“ – Guarantees of origin.
Това ще изисква също така и обща класификация или таксономия на Европейския съюз за чист водород със стандарти за намаляване на въглеродните емисии и критерии за устойчивост.
Отделен раздел от стратегията ще е съсредоточен на международното сътрудничество. В частност е говори за „постепенна замяна на вноса на изкопаеми горива с вноса на селен водород.
В очакване на представянето на стратегията на 8 юли има значителен брой въпроси, върху които българската енергетика трябва да се замисли. И не само енергетиката. Въпросите касаят икономическото и социално състояние на държавата и са достатъчно сериозни.
Източна Европа влезе в тежък спор за Зелената сделка на ЕС с 8 държави от западната част на континента на вчерашния виртуален Съвет на ЕС по въпросите на околната среда. България бе категорична, че не може да изпълни завишени национални климатични цели до 2030 г., които означават рязко да ограничи използването на въглища за основен енергиен източник. Заедно с нея няколко държави призоваха Еврокомисията да направи нова оценка на индивидуалното въздействие на Зелената сделка върху икономиките им. Министрите на околната среда на Финландия, Австрия, Люксембург, Латвия, Дания, Естония и Нидерландия бяха на противоположна позлиция и настояваха дори да се завишат допълнително целите до 2030 г., така че емисиите на въглероден двуокис да се намалят поне с 55%.
Германия, която от 1 юли поема ротационното председателство на Съвета на ЕС до края на годината изрази мнение, че Зелената сделка трябва да спомогне за възстановяването на европейските икономики след епидемията, а не да утежни положението им.
Ирландия и Дания настояваха, че предвидените възстановителни средства, които ще бъдат разпределяни от правителствата, ще покажат дали управляващите имат политическа воля да работят за напълно неутрална икономика по отношение на климата.
Заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс каза на министрите, че трябва да постигнат съгласние до октомври, за да бъде изготвено общо законодателство в ЕС. Предложението на ЕК е да се намалят до 2030 г. вредните емисии от сега поставената цел от 40% до 50-55%.
В блока на най-твърдите противници са България, Полша, Чехия, Литва и Естония. Те не са съгласни фондът за възстановяване от 750 млрд. евро да се набира частично от завишени такси за квоти за парникови газове. Австрия и Дания отвърнаха, че ще следят тези пари да не се дават за ядрена енергетика, изгаряне на боклуци и за индустрии, които разчитат на изкопаеми източници на енергия.
Също вчера Икономическият и социален съвет в България огласи подкрепено от бизнеса и синдикатите становище, според което, ако се приеме европейското законодателство по Зелената сделка за борба с климатичните промени до 2050 година, България ще е една от най-засегнатите страни. Най-потърпевши ще бъдат секторите енергетика, металургия, транспорт и селското стопанство.
Социалната цена, която ще платим, е от 90 000 до 150 000 загубени работни места само в енергетиката, посочи лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Според него страната ни не може да приеме официалната цел – намаляване на парниковите газове наполовина спрямо 1990 година само за десет години напред.
Секция коментари
Трябва в спешен порядък да продължим анализа за очертаващия се дефицит на базови мощности, каза президентът Румен Радев по време на срещата си днес с лидерите на КТ “Подкрепа” Димитър Манолов и на КНСБ Пламен Димитров, предава БТА. Разговорът е по инициатива на синдикатите, като акцент са промените в Закона за енергетиката, които се очаква тази седмица да бъде обсъдени на второ четене от парламента. Трябва да имаме отговор от коя година до коя година могат да бъдат реализирани стратегически проекти, като АЕЦ “Белене”, ако изобщо се реализира, и оттам трябва да ни е ясно докога трябва да поддържаме категорично нашите топлоцентрали, заяви Радев.
България не може да остане без базови мощности, при положение, че в момента нямаме ясен отговор как възобновяемите източници на енергия ще се внедрят у нас и на базата на какви нови технологии, и откога, ако изобщо е възможно, ще могат да заменят базовите мощности, посочи държавният глава. Трябва да бъде намерен национален отговор на този стратегически проблем, допълни той.
Румен Радев отбеляза, че темата е важна за цялото общество. Той припомни, че е изискване на ЕК излизането на свободния пазар на всички фирми, за да можем да реализираме закъсняващия вече механизъм за капацитет, който пък да даде възможност за съживяване на нашите топлоцентрали.
Те са нашата независимост, автономност в енергетиката, имат стратегическо значение, в същото време трябва да мислим и за трансформацията, която ни очаква, коментира президентът. Той подчерта, че е важна и програмата за въглищни региони в преход. Трябва да мислим за хората и как с годините да се трансформират тези региони, каква трансформация на самите централи можем да направим, така че да отговарят на изискванията и за вредност на емисиите, и като тип горива, допълни той. Според него отговорът на тези въпроси зависи и от окончателното разработване и представяне на националната енергийна стратегия до 2030 с хоризонт до 2050 г.
Радев отбеляза и нов важен фактор – зелената сделка на ЕС, която по думите му е един от най-мащабните политико-икономически проекти на съюза, който ще ни даде огромни възможности да модернизираме не само енергетиката, но и страната, икономиката, системата на образование, да изведем нашата икономика на принципно ново ниво, коментира държавният глава.
Синдикатите се обявиха “за” бързото въвеждане в действие на измененията в Закона и апелираха за подкрепа от президента в тази посока, когато законът дойде при него, за да се защитят работните места.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров отбеляза три “червени линии” по отношение на зелената сделка, които, според него, България трябва да защитава. Първата е, че 50 или 55 на сто намаление на емисиите са непосилни за нас, втората е въглеродният данък – важно е ЕС да въведе надежден механизъм, който да защитава всички нас от нелоялна конкуренция, а третата е емисиите – търговията с емисии не е пазарна в момента и, ако искаме да продължи, тя трябва да стане пазарна и да останат всички приходи от емсиии у държавите членки, коментира Димитров.
По отношение на промените в Закона за енергетиката, които се очаква тази седмица да бъдат обсъдени от Народното събрание на второ четене, лидерът на КНСБ посочи, че притесненията как ще излязат малките фирми на свободния пазар в тоя бърз порядък мотивира синдикатите да подкрепят този законопроект.
Лидерът на КТ “Подкрепа” Димитър Манолов отбеляза, че промените в Закона за енергетиката ще дадат възможност ТЕЦ “Марица Изток 2” и съответната част от “Мини Марица Изток” да продължат да функционират. Това са около 5 хиляди работни места, затова присъединявам молбата си с вашия екип в спешен порядък да прегледаде този закон такъв, какъвто е и да дадем възможност за бъдещо развитие и съхраняване на тези работни места, призова той.
Премиерът Бойко Борисов тайно се надявал Зелената сделка да се забави заради коронавируса. На заседанието на Министерския съвет министър-председателят посочи, че имаме тълкувания и имаме готовност за нея – това са прогнозите и предложенията към всяка една държава. Нямаме все още приет бюджет на Европейския съюз за следващите години, така че играта с цифрите и тълкуванията с тях е много изгодна за политическата класа, отбеляза Борисов.
Цифрите имат толкова много условности и тепърва ще се работи по тях, така че сега само го слагаме на вашето внимание, допълни Борисов. Ако Mногогодишната финансова рамка на Европейския съвет бъде приета до края на годината, България би имала възможността да има достъп до 692 милиона еврофинансиране. Това обяви вицепремиерът Томислав Дончев на заседанието на Министерския съвет.
Целият пакет финансиране по многогодишната финансова рамка, който се коментира за България, без новото финансиране, е в размер на 16 милиарда 717 милиона лева, което включва средства от кохезионната политика, директни плащания, Фондът за справедлив преход, който трябва да финансира политиките по декарбонизация, средства по Програмата за развитие на селските райони, миграция и сигурност.
Новото предложение е в размер на 12 милиарда 845 милиона, от което 9 милиарда 717 милиона е безвъзмездно финансиране и възможност за достъп до кредити за близо 3 милиарда 128 милиона.
Дончев отбеляза , че характерното за това финансиране е, че то ще се разходва в доста по-къси хоризонти. Ако следващият програмен период е 2021-2027, по-голямата част от това финансиране би трябвало да се използва до 2024 година. Огромни като обем средства, с което почти се удвояват средствата, които би използвала България, каза вицепремиерът. „Средствата биха достигнали сума от порядъка на 30 милиарда, но това финансиране не е безусловно. То е с акцент справяне с икономическите последици от пандемията, но има и силен реформаторски уклон, насочен към Зелената сделка, модернизация на икономиките, високи технологии и реформи“, обясни Томислав Дончев.
По думите му към момента механизмите за разпределение на финансирането не са ясни, но позицията на България е, че то трябва да бъде максимално синхронно на начина, по който се разпределя към момента. „Има индикации, че част от това финансиране няма да бъде разпределено автоматично на държавите-членки. То ще бъде локирано на ниво ЕК и ще се кандидатства на база определени изкисвания, които държавите-членки трябва да покрият“, подчерта Дончев.
Oт своя страна финансовият министър Владислав Горанов коментира, че голям пробив е идеята на Европейската комисия за издаване на общ дълг, тъй като Комисията с висококачествения си рейтинг може да получи финансиране от пазарите при много изгодни условия. По думите му по този начин държави с по-нисък от най-високия кредитен рейтинг – AAA, ще могат да се възползват от изгодни цени на финансиране. Финансист номер едно обясни още, че най-важната задача на България ще бъде максимално бързо да се съобрази програмирането и начина, по който страната ще използва европейските средства, за да се адаптират към нуждите на родната икономика.
Премиерът на България проведе видеоконферентен разговор с председателя на Европейския съвет
Министър-председателят Бойко Борисов проведе видеоконферентен разговор с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. Двамата обсъдиха Плана за възстановяване на Европа в отговор на кризата, породена от COVID-19, както и новия дългосрочен бюджет на ЕС. Темата ще бъде основна за първото присъствено заседание на лидерите на ЕС в Брюксел след рестриктивните мерки заради пандемията, което ще се проведе на 17 и 18 юли в белгийската столица.
По време на разговора българският министър-председател изтъкна, че предложението на Европейката комисия от 27 май е изключително балансирано, като се има предвид сериозните предизвикателства заради пандемията от COVID-19. Премиерът Борисов изрази надежда, че и предложението на председателя на Европейския съвет за заседанието на 17 и 18 юли ще бъде балансирано и ще отчита стартовата позиция на икономиките на всяка държава членка, както и силата им на реакция при кризи, поясниха от пресслужбата на МС. „За България е важно Кохезионната и Общата селскостопанска политика да бъдат запазени на нивата на настоящото предложение“, категоричен бе Борисов пред Шарл Мишел. Българският премиер напомни, че традиционните бюджетни политики на ЕС са от ключово значение за изравняване на общоевропейските стандарти във всички държави членки и за повишаване на конкурентоспособността. По отношение на Многогодишната финансова рамка Борисов също отчете като положително адекватното финансиране по въпросите на миграцията и сигурността, което съвпада с разбирането на премиера за ключовото значение на опазването на външните граници на ЕС.
Министър-председателят Бойко Борисов добави, че Фондът за справедлив преход на ЕС е нужно да бъде по-гъвкав, за да отговори в максимална степен на актуалните предизвикателства пред държавите членки. В този смисъл според българския премиер е добре да се помисли върху възможността Фондът да предвиди и средства за насърчаване и развиване на мощности за зелена енергия в региони, в които досега не са съществували енергийни мощности. „Когато това се реализира, повече региони ще имат възможност да носят „зелен“ позитив за икономиката на ЕС“, отбеляза премиерът Борисов пред председателя на Европейския съвет.
По време на видеоконферентния разговор подробно бе обсъдено предложението, което Шарл Мишел ще представи на лидерите от Европейския съвет на присъственото заседание в Брюксел в средата на юли, включващо актуализиран проект на многогодишната финансова рамка и инструмента „Следващо поколение ЕС“. Инструментът „Следващо поколение ЕС“, създаден в отговор на предизвикателствата в борбата срещу COVID-19, се състои от три стълба: подкрепа на държавите-членки за инвестиции и реформи; засилване на икономиката на ЕС чрез стимулиране на частните инвестиции; извличане на поуки от кризата. Първият стълб включва в себе си Инструмента за възстановяване и устойчивост и Фонда за справедлив преход. Третият стълб предвижда подсилване на механизма за гражданска защита, създаване на нова програма „Здраве“ за инвестиране в здравната система на ЕС и подсилване на програмата „Хоризонт Европа“ в частта й за финансиране на научни изследвания.
Средствата за България от Европейския съюз за новия програмен период може да достигнат 30 милиарда, но финансирането няма да е безусловно. Това стана ясно от думите на вицепремиерът Томислав Дончев преди редовното заседание на Министерския съвет.
„Имаме само предложения за многогодишната финансова рамка, но това е предложението към момента, по което работим“, уточни премиерът Бойко Борисов.
„Целият пакет финансиране по многогодишната финансова рамка, който се коментира за България, без новото финансиране, е в размер на 16 милиарда 717 милиона, което включва средства от кохезионната политика, директни плащания, Фондът за справедлив преход, който трябва да финансира политиките по декарбонизация, средства по Програмата за развитие на селските райони, миграция и сигурност. Новото предложение е в размер на 12 милиарда 845 милиона – това е предложението, от което 9 милиарда 717 милиона е безвъзмездно финансиране и възможност за достъп до кредити за близо 3 милиарда 128 милиона“, поясни той.
По думите на Дончев характерното за това финансиране е, че то ще се разходва в доста по-къси хоризонти.
„Ако следващият програмен период е 2021-2027, то по-голямата част от това финансиране би трябвало да се използва до 2024 година. Огромни като обем средства, с което почти се удвояват средствата, които би използвала България. Те биха достигнали сума от порядъка на 30 милиарда, но това финансиране не е безусловно. То е с акцент справяне с икономическите последици от пандемията, но има и силен реформаторски уклон, насочен към „Зелената сделка“, модернизация на икономиките, високи технологии и реформи“, допълни вицепремиерът.
По думите на Дончев към момента механизмите за разпределение на финансирането не са ясни, но позицията на България е, че то трябва да бъде максимално синхронно на начина, по който се разпределя към момента.
„Има индикации, че част от това финансиране няма да бъде разпределено автоматично на държавите-членки. То ще бъде локирано на ниво ЕК и ще се кандидатства на база определени изкисвания, които държавите-членки трябва да покрият“, обясни той.
Ключовите теми за България в дебата за бъдещата ОСП остават по-амбициозна външна конвергенция, продължаването на обвързаната подкрепа и запазването на Националната преходна помощ. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на неформална видеоконферентна среща на министрите на земеделието на ЕС. По думите й, именно последните две подпомагат уязвимите и недофинансирани сектори в земеделието, съобщават от земеделското министерство. Министър Танева допълни, че страната ни настоява за изключване на дребните земеделски стопани от контрола на условността. Българският министър приветства обявяването на амбициозните цели в Зелената сделка. „Това е осъзната обществена необходимост и ние трябва да дадем достатъчно финансова възможност на нашите фермери да бъдат съществена част от постигането на тези цели. Имплементирането им в стратегическите ни планове трябва да бъде в съответствие с националните специфики“, категорична бе Десислава Танева.
Тя подчерта, че поради това трябва да се определят достатъчно надеждни индикатори за оценка на всяка страна. Министър Танева изтъкна, че всички фермери в Европа очакват с интерес приключването на дебата за ОСП 2021-2027 г. и приемането на Многогодишната финансова рамка. Тя подчерта, че Хърватското председателство е постигнало значителен напредък, а докладът му е база за продължаване на дебата за следващия програмен период. Десислава Танева изрази надежда, че по време на Германското председателство новата ОСП ще бъде финализирана.По време на срещата днес министрите обсъдиха и съобщението на ЕК до европейския парламент и до Съвета : „Към по-устойчив риболов в ЕС: актуално състояние и ориентации за 2021 г.“. По отношение на Черно море, което се отличава със своето специфично рибарство, министър Танева отбеляза, че е постигнат напредък в рамките на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море.
Министърът бе категорична, че трябва да бъдат оценени и усилията на България и Румъния за подобряване на събирането на данни и на ефективността на извършвания контрол. „Огромно предизвикателство остава установяването на ефективен модел за управление на споделените с трети страни запаси в Черно море. Прилагането на единни мерки и действия от всички черноморски страни е ключова стъпка към устойчивото рибарство в този воден басейн в дългосрочен план“, каза още земеделският министър. По думите й, бъдещите решения за Черно море следва да се базират преди всичко на ясни научни данни и препоръки.
Министър Танева уточни, че по този начин ще се гарантира равнопоставеност между държавите в приноса им за постигане на целите за устойчивост в рибарството. Тя увери колегите си министри, че страната ни ще продължи да сътрудничи на всички нива за преодоляване на трудностите при прилагането на регионалния подход в Черно море.Десислава Танева благодари на ЕК за пакета от мерки, чрез които бе подпомогнат сектор „Рибарство и аквакултури“ заради пандемията COVID-19.
„Зелената сделка“ на Европейската комисия и Спасителният фонд за предотвратяване на икономическите последици от COVID-19, са сред важните европейски теми, които са от значение и за Старозагорски регион, коментира евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков. Той потвърди позицията си в подкрепа на енергийния комплекс „Марица изток“ и уточни, че ще се внесат предложения за запазване на работата на рудниците и на топлоелектрическите централи.
„Около кризата с COVID-19 е факт, че почти всичко замлъкна, но за съжаление, когато в отделните държави се бореха да спасяват колкото може повече пациенти и да се ограничи разпространението на заразата, някой реши, че е уместно Европейският парламент да се заеме с пакета „Мобилност“. Това за мен беше скандално, но ще се справим.
„Зелената сделка“ отново е на дневен ред, защото Германското председателство на Съвета на ЕС е избрало тя да бъде сред основните приоритет. В момента тя е само едно пожелание, тъй като не е одобрена от Европейския парламент и от Европейския съвет. Ние не знаем колко точно ще бъдат средствата, които са заделени, защото тя е пакет от над 40 предложения, които ще се появяват поетапно. Когато обсъждането на въглищните централи дойде на дневен ред, ще бъдем много внимателни“, заяви Андрей Новаков.Той заяви готовност да създаде свой офис в града, за да бъде по-близо до проблемите на хората и да помогне за решаването им чрез работата си в Европейския парламент. „Ще се радвам ако мога да бъде връзката между Стара Загора и Брюксел“, добави евродепутатът.
Новаков се срещна със Старозагорския митрополит Киприан, заедно със заместник-председателя на Народното събрание Емил Христов и Председателя на Съвета на директорите на “Мини Марица – изток” ЕАД Николай Диков. Владиката и Андрей Новаков коментираха основополагащата роля на православната ни църква в хилядолетната българска история както и възможностите за бъдещи съвместни инициативи. В края на срещата митрополит Киприан получи покана да посети Европейския парламент.
Радан Кънев в Стара Загора с коментар за „Зелената сделка
На 6 юли 2020 г., понеделник, в 18 ч. в Зала номер 1 на хотел „Верея“-Стара Загора ще се проведе среща с европейския депутат Радан Кънев (ЕНП/ДБ). Срещата ще бъде на тема „Механизмът за справедлив преход за въглищните региони в контекста на Плана за възстановяване на Европа и Зелената сделка: политиките на Брюксел и регионалните перспективи“.
С оглед на извънредната епидемиологична обстановка и ограничаването на разпространението на COVID-19, събитието ще бъде организирано съобразно всички санитарни изисквания за дистанция и дезинфекция. Срещата е отворена за представители на бизнеса, граждани и медии. Организаторите на събитието припомнят, основните акценти от Плана за възстановяване на Европа. За да даде тласък на европейското възстановяване и да защити живота, поминъка и работата на хората, Европейската комисия предлага мащабен план за възстановяване на стойност 2,4 трилиона евро, който се основава на използването на един силен и модерен бюджет на ЕС с цел постигане на по-устойчива, цифрова и справедлива Европа. Механизмът за справедлив преход е част от усилията на Европейската Зелена сделка за постигане до 2050 г. на неутрална по отношение на климата икономика в Европа. Той ще се стреми да преодолее икономическата и социалната цена на прехода към климатична неутралност в най-уязвимите въгледобивни и въглеродно интензивни региони. Механизмът има три стълба на финансиране: Фонд за справедлив преход, предложен на 14 януари 2020 г., и подкрепен от Пакета за възстановяване от 27 май; Специална схема за справедлив преход в рамките на InvestEU; Механизъм за отпускане на заеми за публичния сектор. Очаква се трите стълба да мобилизират инвестиции в размер над 150 милиарда евро в регионите на ЕС, които са най-уязвими за прехода към климатична неутралност през периода 2021-2027 г.
Цветелина Пенкова за Зелената сделка и възстановяването на Европа след коронавирус
В последните дни, много активно се коментира Плана за възстановяване след кризата с коронавируса. Чуха се много мнения, изказаха се различни виждания, представиха се гледни точки, коментираха се различни числа.
За мен е важно да се отбележат няколко важни ключови момента. Първо, за конкретни числа не можем да говорим, защото това зависи от подготовката на страната ни да представи адекватен икономически план за възстановяване и развитие и да кандидатства с различни проекти. И второ, по-важно, трябва да е ясно, че тези проекти следва да са приоритетно ориентирани в светлината на Зелената сделка. Тези средства са предвидени за трансформиране на отделни бизнеси и индустрии към по-екологично управление и използването на възобновяеми енергийни източници.
Чрез този План, Европейската комисия търси два ефекта – веднъж, оздравяването и възстановяването на Европа след пандемията и втори път, преминаването към икономика, гарантираща по-чиста околна среда. Зелената сделка е поставена като основен приоритет за следващите десетилетия и в дневния ред на Европа, и съвсем логично е в този оздравителен план да е изведена като основна цел. Това освен план за възстановяване и напредък, е и план за трансформация. В този смисъл, сега е най-подходящия момент със средствата от Фонда за справедлив преход и Next generation EU, да се премине към зелени проекти. Българският бизнес и държава трябва много внимателно да обмислят бъдещите си приоритети, когато залагат новите проекти.
Безпрецедентният финансов План за възстановяване и трансформация на европейската икономика е част от предложението за нов бюджет на ЕС. В България има възможност да бъдат съсредоточени над 12 милиарда евро. публични инвестиции от фондовете на ЕС, както и значителни преки частни инвестиции. Парите ще могат да се използват за възстановяване след пандемията от COVID-19 и преминаването към нисковъглеродна икономика.
Но нека да бъде ясно, гаранции че тези пари ще бъдат инвестирани в България – няма. Комисията даде ясен знак, че финансирането ще става на базата на подробни национални планове и при ясни ограничения, в какви посоки могат да бъдат използвани средствата. ЕК ще ги отпуска по обективни и ясни критерии, свързани със степента на засегнатост на всяка държава. България трябва внимателно да прецизира в кои от приоритетните области ще се инвестират средствата от Плана. Консултативния съвет по Зелената сделка в страната ни следва да обмисли и да предложи включването на проекти от най-ключовите за нашата икономика сектори.
За мен това е енергийната сигурност, защото българската енергетика продължава да се основава на въглищна индустрия, която в светлината на зелената сделка е неконкурента. Министерски съвет взе решение, че подкрепя Зелената сделка. Сега е важно да не се допусне загуба на работни места в сектора и Планът дава тази възможност.
Страната ни трябва да има ясна визия и стратегия за проектите, които ще представим. Трябва да сме подготвени, за да се възползваме на 100 % от възможността, която ни се предоставя. Да, ще има увеличение на средствата по оперативните програми, но това увеличение също ще бъде със зелена насоченост. То е в контекста на Зелената сделка, на зелена индустрия, в прехода към повече иновации, повече наука, повече образование и най-вече дигитализация на процесите. Защото бъдещето е в електронното управление, електронната търговия, електронното здравеопазване – сектори, в който ние като българи имаме много традиции и постижения, но имаме още дълъг път да извървим.
Политици Кирил Добрев за Зелената сделка: Трябва да се действа бързо и внимателно
„Ситуацията, която създаде кризата с COVID, е необичайна, затова и няма как да се преодолее с обичайни мерки. Това може да бъде шанс за българската икономика”. Това каза зам.-председателят на БСП Кирил Добрев в рамките на онлайн конференцията „Хоризонт 30: Как да изградим модерна България?“, организирана от Европейски съвет за външна политика.“Към този момент няма план. Моето виждане е, че – според него за 13-те години членство в ЕС, вместо да се скъсява дистанцията между българската и западноевропейските икономики, то тя се увеличава. „Ние бяхме изпреварени дори от страни, които влязоха в ЕС след нас“, коментира той. По думите му от ляво няма да отстъпят от идеологията си да виждат развитието на икономиката чрез малкия и семеен бизнес и повишаване на покупателната способност на хората.
„В същото време смятам, че в българския политически живот и общество трябва да има няколко общи приоритета и без значение кой управлява, те да бъдат следвани. Да, ние можем да спорим по пътя и начина, по отношението на държавата към този процес, по цената на всяка една от реформите, но не и по целта”, подчерта Кирил Добрев.
Според зам.-председателя на БСП кризата дава шанс България да се възползва в области, където е доказала своите предимства. „Сега сме на едно от челните места по Интернет покритие, защо да не бъдем първи? Това създава възможности за хиляди изнесени работни места, без значение дали си в Северозападна или в Югоизточна България, или в центъра на София.
Отдалеченото работно място ще бъде новото нормално и кризата с вируса доказа, че това е възможно”, коментира Кирил Добрев. Добрев отправи предупреждение и за Зелената сделка. “Трябва да се действа бързо и внимателно, за да не се получи негативният ефект, както с пакта „Мобилност“. Дерогацията и отлагането не са решение”, каза още той.
Според него за средствата, предвидени в Зелената сделка, предимство ще имат тези, които са готови със своите планове, в това число и регионални, за алтернативна заетост. “Нека се борим максимално дълго да работят ТЕЦ-овете, но паралелно с това да върви работата и по тези регионални планове”, добави Кирил Добрев.
Той изрази несъгласие с мненията, че трябва да се ограничи ролята на държавата. “В спокойни времена тази теза си пробива път, но по време на криза всеки очаква и иска решение не от някой друг, а от държавата. Затова по-скоро трябва да я укрепваме, отколкото да искаме оттегляне”, завърши Добрев.
Синдикати и работодатели
България – най-засегната от Зелената сделка? Индустриалци и синдикати искат спешни действия
КНСБ иска спешни действия за Зелената сделка. Формулирането и очертаването на Зеления пакт е на финала и от тази гледна точка всички действия са спешни. Европа се самоубива със Зелената сделка, коментират синдикати и индустриалци. В предаването „Брюксел 1“ говорим с президента на КНСБ Пламен Димитров.
Адекватна ли е Зелената сделка за ситуацията в България
Бизнес и синдикати настояват пред властта страната ни да изготви и защити националната си позиция в най-кратки срокове. Това се казва в становище на икономически и социален съвет, подкрепен от бизнес и синдикати.
Ако се приеме европейското законодателство по Зелената сделка за борба с климатичните промени до 2050 година, България ще е една от най-засегнатите страни. Най-потърпевши ще бъдат секторите енергетика, металургия, транспорт, селското стопанство.
Социалната цена, която ще платим, е от 90 000 до 150 000 загубени работни места само в енергетиката, посочи лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Според него страната ни не може да приеме официалната цел – намаляване на парниковите газове наполовина спрямо 1990 година само за десет години напред.
Най-проблемният сектор у нас при трансформирането на икономиката остава енергетиката заради въглищните централи, на които България разчита за немалка част от производството на електроенергията.
Европа поема най-голямата тежест в борбата с климатичните проблеми и затова е необходима и нова дипломация на ЕС, смята Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал.
В позицията си България трябва да настоява да няма натиск по Зелената сделка за това кога и какво непременно трябва да затвори, а Европа трябва да наблегне върху дипломацията, данъка за въглеродния двуокис и на технологиите, свързани с чистата енергия.
Васил Велев, председател на Асоциация на индустриалния капитал в България. Светът е бизнес България има нужда от зелена дипломация
Зелената сделка води до деиндустриализация и неконкурентоспособност за европейската индустрията, ако не е съпроводена с въвеждането на трансграничен въглероден данък. Зелената ни дипломация и като цяло защитните мерки към европейската енергоиндустрия ни куцат. За България това е пагубно, защото ние сме с най-енергоинтензивната икономика, коментира Васил Велев, председател на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и изпълнителен директор на „Стара планина холд“, в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.
Според Велев ни трябва план за преход на въглищните региони и свързаност на българската енергетика.
Гостът обясни и кои са най-значимите предприятия в „Стара планина холд“, и уточни, че те са в сферата на машиностроенето – „М+С Хидравлик „АД и „Хидравлични елементи и системи“ АД.
Над 95% от продажбите на тези компании са за износ, каза той, уточнявайки, че за второто тримесечие спадът в продажбите им е около една трета.
„Кризата е повсеместна и спадът в услугите е голям, въпреки че бизнес климатът се подобрява до известна степен и се очаква възстановяване“.
„При предишната криза загубихме около 400 хил. работни места, сега са малко над 100 хил. Мярката „60 на 40“ можеше да бъде сходна на тези в Германия, Австрия, Румъния, Сърбия“, обясни Велев.
Според госта казусите около извънредния и нощния труд трябва да се договарят по линия на колективното трудово договаряне, а не на национално равнище да има по-строги регулации от изискуемите по конвенциите на международното право.
Васил Велев разкри и че работодателите и синдикатите работят в посока минималната работна заплата да се договаря на национално равнище, а не административно от Министерски съвет, и да бъде всеобща за страната, за осемчасов работен ден. Освен това има предложение минималните заплати да се договарят по категории персонал.
Анализатори
Aĸo Eвpoпa иcĸa дa бъдe зeлeнa, щe тpябвa дa oтвopи минитe oтнoвo
Бpюĸceл гpъмĸo зaявявa зeлeнитe cи aмбиции, нo имa пpитecнeния, чe в плaнa имa мнoжecтвo пpoпycĸи, пишe Роlіtісо.
Aĸo Eвpoпeйcĸият cъюз иcĸa пoвeчe yмни eлeĸтpocнaбдитeлни мpeжи, eлeĸтpoмoбили, coлapни пaнeли и вятъpни тypбини, Бpюĸceл пъpвo щe тpябвa дa peши oтĸъдe дa cи ocигypи нyжнитe мeтaли и минepaли, c ĸoитo дa ги пpoизвeдe. Teзи cypoвини cтaвa вce пo-тpyдни зa cнaбдявaнe c нapacтвaнeтo нa тъpceнeтo зa тexнoлoгии зa чиcтa eнepгия.
„Tpябвa дa пpoизвeждaмe бaтepии и вятъpни тypбини, нo вcичĸo, ĸoeтo изпoлзвaмe, зa дa ги пpoизвeдeм, идвa oт Kитaй“, ĸaзвa Aнa-Mишeл Acимaĸoпoлy, дeпyтaт oт Eвpoпeйcĸaтa нapoднa пapтия (EHΠ) в EΠ. Πo дyмитe ѝ, Бpюĸceл тpябвa дa ce cъcpeдoтoчи въpxy зacилвaнe нa aвтoнoмиятa нa блoĸa, cлeд ĸaтo ĸpизaтa яcнo пoĸaзa зaвиcимocттa нa EC oт cypoвини oт чyжбинa.
„Toвa имa cмиcъл и зa cигypнocттa нa eнepгийния ceĸтop, нo и зa paбoтнитe мecтa. Bнacямe cтoмaнa и aлyминий oт cyбcидиpaни ĸитaйcĸи ĸoмпaнии, a в cъщoтo вpeмe зaтвapямe пeщи зa тoпeнe тyĸ, ĸoитo oтгoвapят нa дaлeч пo-виcoĸи cтaндapти зa eмиcиитe“, пocoчвa oщe тя.
Mинaлия мeceц Cвeтoвнaтa бaнĸa пyблиĸyвa дoĸлaд, в ĸoйтo идeнтифициpa 13 cтpaтeгичecĸи мeтaли, чиитo дoбив тpябвa дa бъдe yвeличeн дpaмaтичнo, зa дa ce oтгoвopи нa тъpceнeтo. Дoбивът нa гpaфит и ĸoбaлт – и двaтa ĸлючoви зa пpoизвoдcтвoтo нa бaтepии – щe тpябвa дa бъдe yвeличeн c близo 500%.
Πpeз пocлeднитe дeceтилeтия Eвpoпeйcĸият cъюз paзчитa нa тpeти cтpaни ĸaтo Kитaй зa тeзи cypoвини и минepaли. Hяĸoи oт тяx нe мoгaт дa бъдaт нaмepeни нa Cтapия ĸoнтинeнт, нo дoбивът нa дpyги бe ayтcopcнaт зapaди пo-виcoĸитe paзxoди и пpитecнeния зa oĸoлнaтa cpeдa.
„Hямa cпop, чe Eвpoпa e дaлeч зaд ocтaнaлитe гoлeми иĸoнoмиĸи в cвeтa пo тoзи въпpoc“, ĸaзвa Джoнaтaн Xoлcлaг, пpoфecop пo гeoпoлитиĸa в Cвoбoдния yнивepcитeт в Бpюĸceл. „Hямaмe cтpaтeгия дa ocигypим дocтaвĸи нa мeтaли и минepaли, oт ĸoитo щe ce нyждaeм зa eлeĸтpичecĸaтa мoбилнocт, пpoизвoдcтвoтo нa възoбнoвяeмa eнepгия и дpyги“.
„Peшиxмe, чe мeтaлитe и миннaтa дeйнocт ca индycтpии бeз бъдeщe и ги ayтcopcнaxмe нa пo-бeднитe дъpжaви. Haшитe ĸoнĸypeнти paзбpaxa, чe aĸo зaгyбиш ocнoвнитe индycтpии, e тpyднo дa зaпaзиш пo-cлoжнитe: имeннo cypoвинитe oпpeдeлят цeнитe“, ĸaзвa oщe тoй.
Eвpoпa мoжe дa cи ocигypи чacт oт aвтoнoмиятa чpeз ĸpъгoвaтa иĸoнoмиĸa: вeчe 25% oт ocнoвнитe мeтaли нa cвeтa ce peциĸлиpaт нa Cтapия ĸoнтинeнт.
Дpyгият вapиaнт e oтвapянe нa зaтвopeнитe мини. Πoвдигaнeтo нa тoзи въпpoc oбaчe щe paзяpи пpиpoдoзaщитницитe. Индycтpиятa oбaчe пoдĸpeпя идeятa, ĸaтo Mиĸaeл Cтaфac, СЕО нa швeдcĸия минeн гигaнт Воlіdеn, пocoчвa, чe дoĸaтo Eвpoпa дoбивa eдвa 3% oт cypoвинитe, пoтpeбявa 20% oт тяx.
„Bнacямe мeтaли ĸaтo aлyминий и ниĸeл oт cтpaни ĸaтo Kитaй и Pycия, ĸъдeтo пpoизвoдcтвoтo изпycĸa дaлeч пoвeчe CO2, oтĸoлĸoтo в Eвpoпa. Πpeмecтвaйĸи дeйнocттa тyĸ, нe caмo щe cи ocигypим жизнeнoвaжни pecypcи и щe cъздaдeм paбoтни мecтa, нo и щe гapaнтиpaмe, чe цeлият пpoцec щe бъдe пo-ycтoйчив“, ĸaзвa тoй.
Cпopeд Acимaĸoпoлy тoвa e и възмoжнocт Eвpoпa дa зacили гeoпoлитичecĸaтa cи пoзиция. „Дaдoxмe нaчaлo нa eвpoпeйcĸия пpoeĸт c фoĸyc въpxy cтoмaнaтa и въглищaтa ĸaтo ĸpитичнo вaжни cypoвини. Bъглищaтa вeчe ca извън игpaтa, нo cтoмaнaтa и дpyги ca тoчнo тoлĸoвa вaжни, ĸoлĸoтo ca били винaги“, ĸaзвa тя. И дoпълвa: „Зeлeнaтa cдeлĸa нe мoe дa бъдe пocтигнaтa бeз тяx. Tpyднo e дa нaпpaвиш oмлeт, бeз дa cчyпиш няĸoлĸo яйцa“.
https://money.bg/economics/ako-evropa-iska-da-bade-zelena-shte-tryabva-da-otvori-minite-otnovo.html
Представители на бизнеса
Иван Цанков, AES Предстои трансформация на електроенергийния сектор
Декарбонизацията на икономиката е водеща тема не само за България, но и за целия ЕС в контекста на амбициозната „Зелена сделка“. Това заяви в интервю за Радио Стара Загора/БНР Иван Цанков, изпълнителен директор на ТЕЦ „AES Гълъбово“. По думите му предстои мащабна трансформация на електроенергийния отрасъл.
„Ясно е и беше потвърдено, че „Зелената сделка“ остава в пълна сила, независимо от кризата с коронавируса“.
По пътя към въглеродна неутралност да се отчете разликата между отделните страни и техните енергийни миксове, призова Цанков, и посочи като фактор в българската електроенергийна система влиянието на въглищните мощности в комплекса „Марица изток“, които осигуряват около 40-60% от електроенергията.
„За България трябва да има специфичен подход, който да отчита тези особености и максимално дълго да се запази функционирането на „Марица изток“, който е крайъгълен камък и гръбнак на електроенергийната истема. Разбира се, всички искаме да живеем в един по-чист свят, но това не може да стане заради и компрометирайки осигуряването на евтина и надеждна електроенергия за българските граждани“.
Иван Цанков акцентира и върху огромния социален ефект, който би имала „Зелената сделка“ за региона. Минно-енергийният комплекс е от жизненоважно значение за хилядите работещи там и техните семейства.
В отговор на въпрос той изтъкна, че теоретично и технически е възможно преминаването на ТЕЦ „AES Гълъбово“ от лигнитни въглища на природен газ на фона на очакваната диверсификация на източниците на газоснабдяване и изграждащата се газова връзка към Стара Загора, която се очаква да премине в близост до комплекса „Марица изток“. Определяща също е и цената на газа, както и постижимо ли е новото ограничение, прието неотдавна от ЕС за инсталации, които емитират повече от 550 грама CO2/ KWhи след 2025 година няма да имат право на субсидии. Това изискване нито един ТЕЦ на въглища не може да постигне, предупреди Иван Цанков.
Той изрази надежда, че българските власти ще защитят националния интерес в рамките на „Зелената сделка“.
„Тези природни ресурси, необходими за осигуряване на електроснабдяването, да продължат да се ползват и в обозримо бъдеще“.
Американската компания е инвестирала над 14 млн. лева в социално значими проекти за последните 10 години у нас. По време на извънредното положение AES се включи в благотворителната инициатива „Обединени срещу Covid-19“ и дари средства в подкрепа на местни общности, пострадали от коронакризата.
Юлиан Попов, Позицията на правителството за Зелената сделка не е перспективна (интервю)
Юлиан Попов е председател на Европейския институт за ефективност на сградите (Брюксел), старши политически съветник на Европейската климатична фондация, член на консултативните бордове на румънския тинк танк Energy Policy Group, REKK (Будапеща) и на Climate KIC и член на Настоятелството на Нов български университет. Бил е служебен министър на околната среда и водите и съветник по енергийната сигурност на президента. Автор и съавтор на няколко книги, сред които и “Суперелектропреносните мрежи на Европа”. Два пъти е класиран от EURACTIV като един от най-влиятелните гласове в енергийната политика в Европа.
– Г-н Попов, в момента “Зелената сделка” не е тема в България. Преди кризата с коронавируса се говореше като за нещо, което ще доведе до загуби и безработица. Положително говорене нямаше. Какво е “Зелената сделка”?
– “Зелената сделка” е няколко неща. Тя е нов бранд на действащи от дълго време икономически и климатични политики. В същото време тя е заявка за намаляване на въглеродните емисии с 55% спрямо 2030 година, което е в съответствие с приетата от всички държави цел за въглеродна неутралност на ЕС през 2050 година. Сега целта е формално 40%, но реално е 45-47% заради вече приетите цели за енергийна ефективност и възобновяема енергия. Зелената сделка е също и политика за модернизация на европейската икономика. Тя ще създаде проблем за определени сектори, но само ако страната ни няма стратегия за справяне със страничните ефекти на ускорения прогрес. Така изглеждаше “Зелената сделка” преди коронавируса. В началото на пандемията настъпи известно затишие по отношение на “Зелената сделка”, но сега тя се върна в дневния ред и се обвързва с цялата възстановителна програма на Европейския съюз, която на практика се превръща в една разширена “Зелена сделка”.
– Има различни оценки от „Осанна“ до „Разпни го“. Говори се за едва ли не нова парадигма и смяна на мисленето, до другия полюс, че това е най-голямата глупост, с която ЕС ще се самоубие…
– Например въглищната индустрия, не само в България, но и в цяла Европа, е в тежък упадък. Миналата година – 2019, производството на електроенергия от въглища е спаднала за година с 19%. Това е огромен спад. “Зелената сделка” обаче още я няма. Тя не е договорена. Така, че проблемите, които са свързани с въглищната индустрия предхождат онова, което наричаме “Зелена сделка”. Става въпрос за един много, много продължителен процес, който може да се проследи 10-15 години назад, а може да се проследи дори до 70-те години, когато европейските държави реагират на Арабското ембарго и започват да налагат политики за намаляване на зависимостта от фосилни горива. Можем да си изберем различни дати за начало на тези политики. В никакъв случай не става дума за нещо, което се е случило миналата година, тази година или пък ще се случи догодина. Заедно с икономическите и климатичните политики Зелената сделка ни изправя пред друг важен въпрос – Европа изостава в сферата на индустриалните и енергийните иновации от САЩ, от Япония и от Китай. Една от причините е по-бавното развитие на нисковъглеродните технологии. Погледнете германската автомобилна индустрия – тя може да бъде съсипана от това, че в Америка се появи Тесла, в Япония се появи Тойота Прус, а в Корея и Китай производството на електромобили напредва много. Част от това, което сега наричаме “Зелена сделка”, е как Европа да се върне обратно във водеща позиция в този сектор. Преди 2-3 години се създаде т.нар European Battery Alliance, именно с идеята да се стимулира сектора на батериите, на изследвания в сферата на съхранение на енергията, за да може Европа да се конкурира със страни като Корея, Китай, Япония и САЩ. Защото сме назад. Подобни примери има соларната и вятърната енергетика, електропреносните мрежи, където Китай е вече абсолютен лидер и други технологии. Европа все по-често си задава въпроса: Как да догоним китайците и всички останали? И това е част от “Зелената сделка”.
– Противниците на “Зелената сделка” твърдят, че алтернативните енергийни технологии още не са достатъчно развити, за да бъдат конкурентноспособни на фосилните горива. Така ли е това?
– Почти всяка новоизградена възобновяема мощност е по-евтина от почти всяка новоизградена конвенционална мощност в пазарната среда не Европейския съюз и на почти всяка страна, която спазва съвременни стандарти на сигурност и чиста околна среда. Преди година търг за соларна енергия в Португалия стигна цена под 15 евро на МВч. Наскоро в Албания се проведе търг за 150 МВ соларна мощност. Цената стигна 25 евро на МВч. Това са необичайно ниски цени, но това е ценовата посока, в която се движат възобновяемите енергийни източници. Средната цена на германския пазар на електроенергия за ден напред беше малко над 36 евро 2019 година. В същото време нова въглищна мощност в Европа трудно може да падне под 80 евро, а ядрена – под 100 евро.
– А проблема със съхранението и балансирането на електроенергията?
– Електроенергетиката е комплексна система и се усложнява все повече. Ако изградим 100 мегавата соларна мощност, това не значи, че трябва да осигурим батерии, които да гарантират, че тези 100 мегавата могат да осигуряват електроенергия постоянно. Това би било проблем. Но когато те бъдат включени в енергийната система, те се балансират по различни начини. Батериите е един от многото. Те могат да се допълват с хидроенергия, с хидросъхранение – ПАВЕЦ, с управление на потреблението и с множество други технологии, десетки други технологии. Освен това, ние ставаме част от един интегриран европейски пазар. Така че, когато изградим 100, 1000 или повече мегавата соларна мощност, тя влиза в един много широк пазар, който се разпростира от Балканите до Германия, Турция и т.н. Когато се разпространи на много голяма територия балансирането на възобновяемата енергия става по-лесно, заради различните климатични условия и различното потребление.
– В някои страни обаче по-високият дял на възобновяема енергия доведе до много високи цени за потребителите.
– Да, това са страните, които навлязоха много рано с големи ВЕИ мощности. Обичайният пример е Германия. Но Германия значително увеличи износа си на електроенергия и поддържа едни от най-ниските цени на едро на електроенергия. Да погледнем Великобритания, която навлезе във ВЕИ сектора по-прагматично. Преди 8 години 40% от електричеството на Великобритания беше произвеждано от въглища, горе-долу колкото е у нас сега. В последните 2 месеца въглищното електропроизводство на Великобритания е нула. Това са 40% въглищно производство, премахнато в рамките на 8 години, без това да се отрази на сметките на тока.
– Какво е бъдещето на Маришкия регион, защото говорим не просто за едни ТЕЦ-ове, а за бъдещето на десетки хиляди работни места?
– Бъдещето на Маришкия регион зависи от няколко фактора. Единият е правителството, другият е местната власт, третият са фирми на територията на Марица – Изток и четвъртият са профсъюзите. Марица – Изток е един изключителен регион за развитие на новите индустрии. Това е нещо, което защитаваме и написахме един политически бриф, който обсъждаме с Комисията – за въглищния регион с много висок потенциал за новите индустрии. Първото нещо, което трябва да се направи за Марица-Изток е да се разработи интегриран план за бъдещото му развитие и в никакъв случай да не се допуска разграбването му на парче. Подобна фрагментация ще унищожи потенциала на региона, няколко фирми ще се облагодетелстват и с това ще приключи историята на този ценен потенциал. В такъв план естествено трябва да се включи като първа стъпка изграждането на големи соларни централи – става дума за гигавати, не за 50 или 100 мегавата.
– Говорим за използване на опустинените райони от въглищните мини?
– Да. Земята в Маришкия басейн не може да се използва за селско стопанство. Тя има един собственик – държавата, която може да разполага с тази площ и така рязко да съкрати разходите и времето, за което подобна инициатива да започне да се реализира. Там е съсредоточена най-силната електропреносна мрежа, което допълнително съкращава разходите. Докато се стигне до няколко гигавата соларна енергия, няма нужда от изграждане на допълнителна инфраструктура, тя просто се изгражда и се закача. Докато соларната енергия, сама по себе си, не създава много работни места, след като е построена, тя създава работни места, докато се строи. Ако се направи десетгодишна програма за изграждането на такива мощности, за тези 10 години ще се осигурят много работни места. Но това е само един компонент от бъдещето на Марица-Изток. Успоредно със соларната мощност могат да започнат да се изграждат мощности за производство на чист водород. Именно това е комбинацията, към която трябва да се стремим и която би била подкрепена от “Зелената сделка” и Европейската комисия по принцип.
– Става въпрос за производство на водород чрез соларна енергия?
– Да. В контекста на климатичните политики говорим само за производство на зелен водород, тоест на водород от възобновяема енергия. Производството на водород е един вид на съхранение на енергия и Марица-Изток предлага много добра потенциал заради голямата си площ и възможността да се произвеждат значителни количества водород от евтина соларна енергия. Но това е само една част. На тази територия могат да се изградят различни системи за съхранение на енергия, с батерии, електротермално съхранение (ETES) и други. Инсталирането на батерии за съхранение на електроенергия е основният бизнес на AES (щатската компания, собственик на ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ и ВяЕЦ „Свети Никола“ – бел. авт.), тоест фирмата е вече там, на място. В Марица-Изток могат да се изградят всички нови индустрии и на практика районът да процъфти. Основен актив на този район са и самите хора, които са инженери и техници с висока квалификация и които са още една причина да се опитаме да привлечем инвестиции в новите нисковъглеродни индустрии.
– Освен пряко енергийните предприятия, какво друго може да се изгради там според Вас?
– Марица-Изток може да се превърне в клъстер на нисковъглеродните индустрии и да привлече и производство на батерии, електромобили, електрически автобуси, тролейбуси, изолационни материали, термопомпи, компоненти за соларната и вятърната енергетика и много други. Това са чисти индустрии с много по-висока добавена стойност, по-привлекателни, инженерно базирани. Така всички работещи в региона, които биха искали да имат работа, биха могли да останат там. Не само те, но и техните деца, защото това са неща, които са привлекателни за млади таланти и млади хора. За мен бъдещето на Марица-Изток е изключително позитивно и светло в случай че има позитивна нагласа от страна на компаниите, правителството и местната власт.
– Мислите ли, че правителството осъзнава какво е “Зелената сделка” и има ли планове?
– Българското правителство заяви крайно консервативна позиция по отношение на “Зелената сделка”, която според мен е жертва на недостатъчна договореност и разбиране с профсъюзите и с местната общност, главно в Марица. Правителството се противопоставя на по-амбициозните цели на “Зелената сделка”, което е разбираемо от една страна, но от друга поставя България в една много неизгодна преговорна позиция. Много по-добре е България да каже: “Да, добре. Ние ще се съгласим с тези цели, но имаме условия и искаме тези, тези и тези индустрии да бъдат подкрепени”. Тези цели ще бъдат наложени така или иначе, защото ние сме се съгласили с целта за 2050 година. Сега трябва да изградим интегриран план за региона и да преговаряме с Европейската комисия и с бизнеса. Европейската комисия до най-високо равнище има голям интерес от подобен проект, но топката е при нас. В момента българското правителство е заело една много предпазна позиция – ние сме против, защото нещо може да се случи. Това е разбираема, но не е особено перспективна позиция, надявам да я преодолеят.
– Можем ли да обобщим, че ако правителството си постави амбициозни цели, България и хората ще спечелят от този преход? И обратното, ако има ниски цели и консервативен подход, ще загуби?
– Да. Категорично. Макар да не е толкова просто. Въпросът не е в това правителството да заяви: „добре, подкрепяме целта от 55% намаляване на въглеродните емисии до 2030 г. и всичко да потече по мед и масло“. Това, което правителството трябва да направи, е да подкрепи тази цел, но и да създаде среда за новата икономика. Такава среда съществува в някаква степен, защото много неща, свързани с новата икономика ги има в България. Българските фирми в соларния бизнес са изключително успешни по света. Български фирми са инсталирали 6-7 пъти по-голям капацитет соларна енергия извън България, отколкото целия капацитет, изграден в България. България е четвъртият най-голям производител на велосипеди в ЕС. Пловдив е столица на производството на велосипеди. Започва производството на електрически превозни средства. България има много сериозно развитие в производството на батерии. България е вече признат регионален лидер в дигиталните технологии, а дигитализацията е тясно свързана със зелената сделка. Това, което правителството трябва да направи, е да създаде условия точно този вид индустрии да се разрастват от само себе си, не да ги създава, а да създаде условията за да бъдат привлечени още инвестиции в тази посока. Тогава хората ще спечелят много. Ще спечелят работни места, ще спечелят индустрии с много по-голяма принадена стойност, ще спечелят инвеститорски интерес от съвсем различна категория от тази, която в момента съществува. България ще спечели по-чист въздух, по-ефективен транспорт, комфортни жилища и ще стане привлекателна за талантливи хора, за млади хора, предприемчиви хора. Демографският проблем в България няма да се реши с повече раждания, по-евтини памперси и други подобни социалистически мерки. Той ще се реши с по-привлекателна инвестиционна и жизнена среда и с по-висок жизнен стандарт. Това именно предлага „Зелената сделка“ в комбинация с възстановителния пакет.
https://offnews.bg/interviu/iulian-popov-pozitciata-na-pravitelstvoto-za-zelenata-sdelka-ne-e-per-730332.html?page=2
“Зелената сделка е възможност в България да се направи един нов икономически модел. Тя сама по себе си не се отнася само до трансформация на въглищните централи, а и е насочена към високоенергийната индустрията като цяло.
Първо. Да изразходваме ефективно енергията е важно, но недостатъчно за пълната промяна на енергетиката… „В Плана за възстановяване
Координаторът на Платформа „Brown to Green“ участва на експертната онлайн дискусия „Регионални планове …
Координаторът на Платформа „Brown to Green“ участва на експертната онлайн дискусия „Регионални планове …
България има нужда от нова стратегия за климат и енергетика. Този план за възстановяване и устойчиво…
България има нужда от нова стратегия за климат и енергетика. Този план за възстановяване и устойчиво…