Комисарят по агрикултура Януш Чеслав Войцеховски дискутира стратегията „От фермата до трапезата“:
Стратегията „От фермата до трапезата“, и стратегията за биологичното разнообразие, очевидно са много важна част от Европейската зелена сделка, както и важен политически приоритет на Европейската комисия. И както правилно се посочи, с бюджета се случват важни неща, особено що се отнася до ОСП (Обща селскостопанска политика).
И двете стратегии очевидно са в областта на компетентността на различни комисии и дават много важен принос. И двете, разбира се, са много тясно свързани помежду си.
Ако разгледаме европейското земеделие, европейското селско стопанство, то през последните две седмици беше подложено на много тежко изпитание,имайки в предвид кризата. Говорим за продоволствена сигурност и трябва да гарантираме, че продоволствената сигурност не е застрашена, не е застрашена в Европа. Това зависи от фермерите, производителите, преработвателите, производителите и отговорните за дистрибуцият. Подсигурявайки, че всичко е наред и работи. И че нямахме криза в областта на продоволствената сигурност. И, че сме разрешили възникналите проблеми.Очевадно е, че решаваме тези проблеми ежедневно, като се има предвид ситуацията на пазара. Също така, когато става дума за превоз на селскостопански продукти, трябваше да предприемем определени действия, мисля, че сме издържали успешно това изпитание. И мисля, че това може да се приеме като успех на ОСП (Обща селскостопанска политика) и това показва, че земеделието и селското стопанство са подходящи и успeшно може да ни изведат от кризата. И в същото време разбрахме, че има определено явление, което присъства в областта на селското стопанство и свързаните с него фактори, които са притеснителни. Едното от явленията са малките стопанства , които изчезват с много бързи темпове и съвсем наскоро Сметната палата посочи, че говорим за хиляди малки ферми, които изчезват всеки ден в ЕС.Поглъщат ги по-големи земеделски производители. Имаме много малък процент собственици, които държат около 50% от стопанствата в ръцете си, трудно е да се насърчат младите хора да се занимават със земеделие. И очевидно има и процес на индустриализация на селското стопанство по отношение на развъждане, по отношение на земеделието например, така че има общоприето разбиране по-скоро да имаме фабрики за месо, вместоа ферми за месо (традиционни стопанства). Това има отрицателно въздействие, първо, що се отнася до качеството на храната и влиянието на продоволствената сигурност. Така че тези притеснения съществуват, тези опасности и заплахи са на лице, затова стратегията с която може да противодействаме е – „От фермата да трапезата“ ,с ясната цел да се гарантира продоволствената сигурност и това съвпада със стратегията за „Биоразнообразие“. Ние се стремим да гарантираме, че селското стопанство е екологосъобразно, че се взима в предвид и климата, като трябва да се съсредоточим върху хуманното отношение към животните. Това е което искаме да постигнем, ако вземем в предвид тези различни цели. Има много конкретни и подробни цели , някои от тях са допълнителни, като някои от тях очевидно споделят една и съща цел в тези стратегии. Като комисар по земеделието, трябва да кажа, че съм много доволен от тези стратегии.
Трябва да подкрепим тази връзка, която съществува между фермера и местното производство. Трябва да популяризираме програми, които ще се опитат да постигнат тези цели . Също трябва да съкратим транспортните маршрути между фермера и потребителя. Очевидно положението на земеделието в различните страни членки е различно една спрямо друга. Не винаги е възможно да се намали разстоянието между производството и потреблението. Всяка година транспортираме около 3 милиарда тона селскостопански хранителни продукти в Европейския съюз, обикновено с камиони по пътната мрежа. Мисля, че ще бъде добре, ако успеем да намалим пътя на стратегията „От фермата до трапезата“,в общи думи – намаляване на разстоянието между мястото на производство и мястото на потребление.
Знаем, че около 25% от земеделските земи ще бъдат обхванати от биологично земеделие, така че биологичното земеделие е много важна цел. Очевидно всичко това изисква да се положат определени усилия с фермерите, а не срещу тях. Ако се опитваме да насилим и наложим някои от тези мерки на нашите земеделски производители, и ако ги считаме за наши опоненти ,както и да ги принуждаваме да правят нещата насила, то тогава това е грешен подход. Трябва да насърчаваме и възнаграждаваме нашите фермери, онези, които работят заедно, за да подобрят хуманното отношение към животните. Например, има инструмент по втория стълб от Европейският фонд за развитие на селските райони, който осигурява плащания за земеделските производители, които доброволно подобряват стандартите за отношение към животните, и приема практики за отглеждане на животни, които спазват стандартите за хуманно отношение към животните. Това не са задължителни стандарти, те са доброволни стандарти, за да могат фермерите да ги приемат.
Имаме две стратегии ,и различните изисквания, които са изложени в тях. И мисля, че има два въпроса, върху които наистина трябва да се съсредоточим:
- Продоволствената сигурност, която е в основата на много важен фактор. Трябва да гарантираме продоволствена сигурност за нашите европейски граждани.
- Конкурентоспособност в земеделието. Ако Европейският съюз и селскостопанският сектор не са конкурентоспособни, можем да забравим продоволствената сигурност, няма да има продоволствена сигурност. Вече виждаме, че нашите земеделски производители се оказват в затруднено положение, трудно е да насърчим младите хора да се занимават със земеделие, да поемат фермите от родителите си.
Имаме 26,5 милиарда в текущи цени, много от тях ще отидат във втория стълб на ОСП: политика за развитие на селските райони.
Трябва да гарантираме, че въвеждаме тези мерки балансирано и устойчиво и трябва да разгледаме въздействието на тези промени.
